Великден

Великден, какви са историята, ритуалите и традициите

Великден е приет за най-големия празник на християнската вяра. Всяка година се празнува в домовете на българските семейства.

Възкресението Христово представя най-детайлно християнските разбирания, за вярата, възкресението и всичко това за един по-хубав свят. На този празник всички християни празнуват завръщането на Исус Христос.

На третия ден, след като е разпънат на кръст, той възкръсва. Мироноските жени откриват гроба празен, а Синът Божии Христос се показва на апостолите и Мария Магдалина, за да каже, че е възкръснал.

Тук, любопитното е, че всички събития по Великден стават успоредно с Пасха, еврейския празник. Този ден е свързан и с лунния календар и подобно на Великден променя датата си, всяка година. Тук, обаче съществува правило, според което не може да се празнуват двата празника по едно и също време. Затова и еврейския се чества, в неделните дни около Великден. Принципът за това кой, кога да бъде отпразнуван, води начало от Първия вселенски събор, още в 325 година. Тогава било прието да се празнува неделята, след първо пълнолуние от самото пролетно равноденствие и това да се отбелязва от всички християни. Що се отнася до самото разминаването в датите, когато католици и православни отбелязват празника идва от факта, че първите се водят по Григорианския, а вторите по Юлианския календари.

От 1899 година датира и е създадена Първа великденска българска картичка. В миналото картичките първоначално били поръчвани от немски производител, с български послания. След това имало опция картичките да са отпечатани в Германия, но у нас да им е поставян текста, съобразно индивидуалните предпочитания, точно къде.

Що се отнася до празнуването по Великденските празници в световен мащаб, съществуват най-различни обичаи. Така много са и народните предания и вярвания.

Прието е на трапезата, традиционно да присъстват яйца, козунак и агнешко. Това са и трите от основните елементи от великденската празнична трапеза. Традицията повелява всяка година яйцата да са боядисвани в Страстната събота или два дни по рано на по Велики четвъртък.

Обреден хляб, козунак са също част от старите български традиции пренасяни, през годините, за да достигнат и до наши дни.

Наред с тях агнешкото е още един важен компонент от празничните обичаи? Агнето се свързва с Исус Христос. То е и Божи агнец. Свързва се със смъртта на Божия Син, защото именно агне е жертвано в деня на Възкресението. Поема се, че агнето е невинно и чисто и понася човешките грехове.

В съвременните времена, в които живеем, много неща са по-различни и все пак традиционните елементи са запазени от миналото в голяма степен. И днес се варят яйца, боядисват се в четвъртък или събота, на трапезата присъстват обреден хляб, агнешко месо, козунак. Също така и в наши дни се ходи на църква, не се работи по великденските празници.

В миналото също не се е вършела работа нито на полето нито в дома. Не е било разрешено да се впряга добитък, нито да се язди кон, а на самия Разпети петък – постът бил най-строг. Според поверията ако се работи на Разпети Петък, Господ наказвал с градушки и гръмотевици.

Да припомним, откога съществува първата българска картичка, годината е 1938 година. Целият списък с картички и Пожелания за Празници – Kartichki.bg.

И помнете, Великден е не само три дни, а цяла седмица. Затова и тази седмица е наречена Светла седмица. И така, прието е 40 дни, след отбелязването на Великден, православните християни да се поздравяват с репликите: „Христос Воскресе“ и да се отговаря: „Воистину Воскресе“!