История на китарата
Терминът използван за „китарата“ е име, което се дава за инструмент. Свидетелства за това датират, едва от 16 век.
Около 2500 до 1500 г. пр.н.е.. в Персия (днешен Иран) се намира инструмент с четири струни , който има 8-образна форма, характерна за по-късната китара. Тялото на този инструмент, известно като Тар е покрито с животинска кожа. В Анадола (днес Турция) се сблъскахме с портрета на струнен играч от около 1400 г. пр. Н.Е..
Форми на думата китара
Лингвистични предварителни форми на думата могат да бъдат намерени, около 800 до 150 г. пр.н.е. в древна Гърция. Там често се е срещал инструмент, наречен китара. Това, обаче не е китара, а лира, т.е. лиричен инструмент. Терминът Gitere се появява през 1160 г. в стар френски романс със заглавие „Floire et Blancheflor“.
Термини в музиката
Термините Guitarra latina и Guitarra morisca се появяват в испанската литература от 13-ти век, за да разграничат родния струнен инструмент от този на мавританския произход. Докато guitarra latina е струнен инструмент с четири струни. Той има къса шийка с прагове, тяло, което е кръгло отдолу и наклонено отгоре, guitarra morisca е триструнен инструмент с овално тяло.
Китарата от миналото до наши дни
В периода на Ренесанса (приблизително 1400-1600) се появява шестстепенна китара, наречена Вихуела в Испания и виола в Италия, със заоблено, леко вдлъбнато тяло, тесни страни, плосък или леко извит гръб, един или повече. Такива били разработени, чрез възприемане на техническите възможности на струнните инструменти, няколко звукови розетки, напречни гребени и подвижни перки, направени от корпус. Скоро се превръща в най-важния и уважаван инструмент на испанската и придворната музика на изкуството.
През втората половина на 16 век тя идва в Италия и Франция като Guitarra Española , направена с пет чифта струни, и преживява своя разцвет там около 200 години. Настройката на струните – освен липсващата E-струна – вече съответства на тази на днешната китара. В Германия, обаче испанската китара първоначално не е била много разпространена. Тя се е превърнала в моден инструмент едва към края на 18 век. Приблизително по това време китарата получава своите шест (единични) струни, което е често срещано днес.
По-нататъшните структурни разработки са отворена звукова дупка вместо розетка, по-висок мост, винтов механизъм, неподвижни перки и вентилирани таванни греди. Подобни новости, довели до съвършенство от андалуския майстор дърводелец и производител на инструменти Антонио де Торес (1817-1892) .
Източник: https://www.muzikalen.bg.