С развитието на кризата, причинена от пандемията Covid-19 хората ще страдат повече, отклкото когато и да било до сега.
Международната организация на труда публикува „висока“ глобална оценка на безработицата от 24,7 милиона заради Covid-19 в средата на март; седмица по-късно ръководителят на Отдела за политика по заетостта предупреди, че резултатът все още може да стане „далеч по-висок“. За сравнение глобалната безработица нарасна с 22 милиона с икономическата криза през 2008—2009 г. Очаква се също, че в световен мащаб може да има до 35 милиона повече бедност отколкото преди прогнозата за Covid-19 за 2020 г.
Тези статистики изпращат важно послание: Защитата на работниците от неблагоприятните въздействия на кризата не се свежда само до увеличаване на защитата на типичните работни места. Също така става въпрос за включване и защита на заетите в сферата на границите и пътуванията между отделните страни и региони. Ткива са работниците в туризма и пътуванията, търговията на дребно и други сектори, които са най-непосредствено засегнати. Зависими от кризата са и самостоятелно наетите лица с нестабилни доходи, работниците с нулеви часове на трудова заетост и нископлатените работници, които са в несигурни условия на труд. За момента правителствата на различни страни са насочили към тях част от спешните мерки за парична помощ, както показват последните данни.
Продължителните пропуски в обхвата на социалната закрила на работниците – в „старите“ и „новите“ форми на заетост – представляват голямо предизвикателство за нашите пазари на труда в обстановката след Covid-19. Това е особено важно за бъдещето на работата, с която хората са ангажирани в цифровата ера. Трябва да се мисли в насока как да се улесни цифровата работа, за да се получат ефективни ползи, които тя може да предложи на бизнеса и работниците.